На 15 септември известни артисти от Школата на Райна Кабаиванска ще представят вдъхновяваща програма, проследяваща основни моменти от кариерата на българското сопрано
Оперна гала в чест на Райна Кабаиванска закрива OPERA OPEN на Античния театър в Пловдив
OPERA OPEN ще завърши с блестящ акцент в юбилейната година на Райна Кабаиванска - 2024 г. На 15 септември в Античния театър в Пловдив седем международно известни артисти от Школата на Райна Кабаиванска ще представят вдъхновяваща програма, проследяваща основни моменти от кариерата на българското сопрано. Александрина Михайлова, Бая Саганелидзе, Вероника Симеони, Мила Михова, Рейналдо Дроз, Тони Незич и София Соловий ще преведат публиката през вдъхновяващо музикално пътешествие, което ще премине през Ла Скала, Ковънт Гардън, Метрополитън опера, Виенската опера, Парижката опера, Театро Реал в Мадрид и много други сцени, в които славата на Кабаиванска живее.
Оперната гала с оркестъра на Опера Пловдив е под диригентската палка на маестро Найден Тодоров. Събитието, което е част от фестивалната програма на Пловдив 2019 се организира в партньорство с Нов български университет и с подкрепата на посолството на Италия в България.
Школата Кабаиванска създава поколения оперни артисти с разпознаваем стил и майсторска техника, научени да изразяват артистичната си свобода. „Гордея се, че когато моите ученици пеят по света, могат да кажат: „Аз учих и в България,“ казва Райна Кабаиванска, която лично ще присъства на събитието.
Държавна опера - Пловдив
Седемте чудеса на света
В гимназия в Чикаго учениците имали урок за седемте чудеса на света. В края на урока учителят им задал упражнение да направят списък на това, което те разбират под седемте чудеса на света. Въпреки, че имало няколко разлики, повечето деца избрали следните неща:
1. Египетските пирамиди.
2. Тадж Махал в Индия.
3. Големият каньон в Аризона.
4. Панамският канал.
5. Импайър Стейт Билдинг.
6. Айфеловата кула.
7. Великата китайска стена.
Докато преглеждал заданията, учителят забелязал, че едно момиче още не си е предало листа. Попитал го дали има някакъв проблем със списъка.
Момичето тихо отговорило:
"Да, малко. Не мога да реша, защото има толкова много." Учителят казал: "Добре, кажи ни какво си написала, може би ние можем да помогнем."
Момичето се поколебало и после прочело:
"Мисля, че седемте чудеса на света са:
1. Да докосваш…
2. Да вкусваш…
3. Да виждаш…
4. Да чуваш…
5. Да чувстваш…
6. Да се смееш…
7. Да обичаш... "
С премиера на постановката „Албена“ започва новият театрален сезон в Смолян
Откриваме новия театрален сезон с премиерата на спектакъла „Албена“, съобщиха от Родопски драматичен театър (РДТ) „Николай Хайтов“ – Смолян. Постановката разказа на Йордан Йовков ще бъде изиграна за първи път пред публика на 20 септември.
„Албена“ е емблематично заглавие и по него Смолянският театър започна репетиции през януари тази година, но още в началото се наложи да се търси нова актриса за ролята на загиналата Емилия Ованесян, каза директорът на РДТ Румен Бечев.
Режисьор е Делян Илиев, музиката е на Мира Искърова. В ролите участват актьорите Божана Мановска, Асен Левов, Борис Хаджийски, Преслава Георгиева, Васил Читанов, Димитър Димитров, Искра Йосифова, Мариан Бозуков, Никола Орешков, Боряна Иванова, Миряна Найденова, Стефка Барбудова, Румен Митев. Костюмите са дело на Елена Иванова и Стефана Илиева.
/РБ/
„Албена“ е емблематично заглавие и по него Смолянският театър започна репетиции през януари тази година, но още в началото се наложи да се търси нова актриса за ролята на загиналата Емилия Ованесян, каза директорът на РДТ Румен Бечев.
Режисьор е Делян Илиев, музиката е на Мира Искърова. В ролите участват актьорите Божана Мановска, Асен Левов, Борис Хаджийски, Преслава Георгиева, Васил Читанов, Димитър Димитров, Искра Йосифова, Мариан Бозуков, Никола Орешков, Боряна Иванова, Миряна Найденова, Стефка Барбудова, Румен Митев. Костюмите са дело на Елена Иванова и Стефана Илиева.
/РБ/
БТА
Шестото издание на Националния панаир на занаятите и декоративно-приложните изкуства „Майстории“ беше открито в Шумен
Шестото издание на Националния панаир на занаятите и декоративно-приложните изкуства „Майстории“ беше открито в Шумен. Анета Колчакова, организатор в Народното читалище „Напредък – 1869“, отбеляза на церемонията, че форумът се провежда от 2018 г.„Обръщаме внимание на опазването на планетата и опазването на околната среда. С нашата инициатива напомняме, че всеки от нас може да направи малка стъпка към постигането на голямата цел. Подготвили сме специално изработени с отпадъчни материали или с материали, ползвани по изненадващи начини, уникални произведения, красиви, полезни за природата и портфейла ви", коментира Колчакова.
„Заедно с талантливите занаятчии ще може да научите тайните за създаване на арт произведения от повече използвани материали. „Майстории" е своеобразно продължение на дългогодишната традиция на Народното читалище „Напредък – 1869“ да организира поредицата „Как се прави това", демонстрация на стари български занаяти и техники. Основната цел е да се привлекат в нашия град майстори, които да покажат своите умения и да предизвикат интереса на младите хора да направят първи стъпки в тези занаяти", добави Колчакова.
В двудневния панаир участват майстори от Шуменско, Велико Търново, село Шуменци, Варна, Нови пазар и Казанлък. Представени са занаятите шекерджийство, мендикарство, везба, изработка на изделия с царевична шума, картини, хербаризирани цветя, керамика, плетене на една кука, ръчно изработени бижута, везба, временни татуировки, различни изделия от лавандула, гравиране върху оризово зърно, квилинг и други, съобщи при откриването на панаира Колчакова.
Председателят на Народно читалище „Напредък – 1869“ инж. Надка Раденкова благодари на всички творци, които по думите ѝ със своя труд, желание и талант са тук и са готови да демонстрират за публиката това, която са сътворили.
В церемонията по откриване на панаира пред щандовете на майсторите, разположени на бул. "Славянски" в централната част на Шумен, с танцови изпълнения се включиха деца от Народно читалище „Васил Друмев - 1881" и Средно училище "Трайко Симеонов", възпитаници на Даниела Добчева. Представители на Европа директно - Шумен също се включиха в инициативата.
Както БТА съобщи, секретарят на Народното читалище „Напредък – 1869“ Розалина Стефанова обяви, че около 20 майстори ще се включат в тазгодишното издание на панаира на занаятите, което е посветено на екологичната тема.
/АКМ/
БТА
Шесто издание на фестивала „Древна балканска земя“ ще се проведе в античния керамичен център край Павликени
Исторически музей - Павликени, съвместно с Община Павликени, организира шестото издание на античния фестивал "Древна балканска земя" (Terra Antiqua Balcanica). Откриването ще бъде на 7 септември, от 10:30 ч. в античния керамичен център край Павликени, съобщи директорът на музея в общинския център Елена Христова.Фестивалът ще отведе публиката на пътуване към древното минало на региона чрез програма, в която специално участие ще вземе групата за исторически и антични възстановки „Първи италийски легион“ от Свищов. Реанакторите ще представят атрактивно най-добрите години от живота в римската вила край Павликени, върху която ще бъде поставен и акцентът на тазгодишното издание на събитието, каза за БТА Елена Христова.
В рамките на фестивала, керамичното производство и традиции ще бъдат възродени от майстори-грънчари. Сред тях е Захари Иванов, който ще покаже пред публика как се работи с крачно грънчарско колело. Всеки посетител ще може да си изработи собствен продукт, който по-късно майсторът ще изпече и ще изпрати по пощата, обясни за БТА Христова. Участие със свои пластики ще вземе и керамичната школа при училище "Вичо Грънчаров" в Горна Оряховица, добави директорът на Историческия музей в Павликени. Традиционното ателие за украсяване и моделиране на керамика в античната демонстрационна работилница и тази година ще ангажира креативността на най-малките гости на фестивала и ще ги потопи в магията на глината.
Посетителите ще имат възможност за дегустация на вино, произведено от една от най-добрите изби в региона, която печели все повече отличия и награди. В същото време те ще се потопят в миналото с възстановка на антични занаяти и исторически напитки - медовината и меденото вино. В настоящото издание, след няколкогодишно прекъсване, посетителите отново ще могат да вкусят от ароматната антична кухня по римски рецепти, посочи Христова. За всички желаещи ще работи и щанд с антични облекла, създадени изцяло от екипа на музея. Занаятчии ще покажат дърводелство, моделиране на бижута и изработване и украсяване на керамични съдове.
Важен момент във фестивалната програма е прожекцията на архивен филм за Античен керамичен център. Той е черно-бял и е озаглавен „Отломките разказват“, с автор Богдан Султов – археологът разкрил и развил този обект през далечната 1971 г. Старата кинолента е възстановена и дигитализирана през 2024 г. от Исторически музей - Павликени като важна част от историята на проучванията в Античен керамичен център. Филмът показва уникални артефакти и експонати от началото на археологическите проучвания, поясни за БТА Христова.
За любителите на историята и археологията по време на събитието ще има и пешеходни турове с беседи, водени от екскурзоводите към Исторически музей – Павликени.
Античният керамичен център край Павликени е сочен за първи в България музей на открито, който археологът Богдан Султов разкрива и изследва в продължение на десет години (1971 до 1982 г.). Той се състои от вила от римската епоха (т.н. вила рустика) и производствен център за керамична продукция. Функционирал е от края на I век н.е. до средата на III-IV век. Проучени са над 50 пещи за строителна и битова керамика, които потвърждават тезата, че тук е произвеждана керамична продукция не само за нуждите на местното население, но и с цел търговия. Произведения на местните ателиета са откривани във военния лагер Нове, в административния градски център Никополис ад Иструм, в много от селищата на провинциите Долна Мизия и Тракия, в някои от градовете на провинция Дакия, дори на Кримския полуостров, посочват от музея. Наличието на множество грънчарски пещи и работилници, намерената в тях продукция и инструменти на старите майстори, предоставят възможността да се проучи античното керамично производство. То представлява дълъг и сложен технологичен процес, обезпечен от естествените находища на подходяща пластична глина в района.
/РБ/
В рамките на фестивала, керамичното производство и традиции ще бъдат възродени от майстори-грънчари. Сред тях е Захари Иванов, който ще покаже пред публика как се работи с крачно грънчарско колело. Всеки посетител ще може да си изработи собствен продукт, който по-късно майсторът ще изпече и ще изпрати по пощата, обясни за БТА Христова. Участие със свои пластики ще вземе и керамичната школа при училище "Вичо Грънчаров" в Горна Оряховица, добави директорът на Историческия музей в Павликени. Традиционното ателие за украсяване и моделиране на керамика в античната демонстрационна работилница и тази година ще ангажира креативността на най-малките гости на фестивала и ще ги потопи в магията на глината.
Посетителите ще имат възможност за дегустация на вино, произведено от една от най-добрите изби в региона, която печели все повече отличия и награди. В същото време те ще се потопят в миналото с възстановка на антични занаяти и исторически напитки - медовината и меденото вино. В настоящото издание, след няколкогодишно прекъсване, посетителите отново ще могат да вкусят от ароматната антична кухня по римски рецепти, посочи Христова. За всички желаещи ще работи и щанд с антични облекла, създадени изцяло от екипа на музея. Занаятчии ще покажат дърводелство, моделиране на бижута и изработване и украсяване на керамични съдове.
Важен момент във фестивалната програма е прожекцията на архивен филм за Античен керамичен център. Той е черно-бял и е озаглавен „Отломките разказват“, с автор Богдан Султов – археологът разкрил и развил този обект през далечната 1971 г. Старата кинолента е възстановена и дигитализирана през 2024 г. от Исторически музей - Павликени като важна част от историята на проучванията в Античен керамичен център. Филмът показва уникални артефакти и експонати от началото на археологическите проучвания, поясни за БТА Христова.
За любителите на историята и археологията по време на събитието ще има и пешеходни турове с беседи, водени от екскурзоводите към Исторически музей – Павликени.
Античният керамичен център край Павликени е сочен за първи в България музей на открито, който археологът Богдан Султов разкрива и изследва в продължение на десет години (1971 до 1982 г.). Той се състои от вила от римската епоха (т.н. вила рустика) и производствен център за керамична продукция. Функционирал е от края на I век н.е. до средата на III-IV век. Проучени са над 50 пещи за строителна и битова керамика, които потвърждават тезата, че тук е произвеждана керамична продукция не само за нуждите на местното население, но и с цел търговия. Произведения на местните ателиета са откривани във военния лагер Нове, в административния градски център Никополис ад Иструм, в много от селищата на провинциите Долна Мизия и Тракия, в някои от градовете на провинция Дакия, дори на Кримския полуостров, посочват от музея. Наличието на множество грънчарски пещи и работилници, намерената в тях продукция и инструменти на старите майстори, предоставят възможността да се проучи античното керамично производство. То представлява дълъг и сложен технологичен процес, обезпечен от естествените находища на подходяща пластична глина в района.
/РБ/
БТА
Subscribe to:
Posts (Atom)