Никола Коев е роден в Хасково през 1880 година. Братов син е на прословутия войвода-Тане Николов. Получава основно образование и от януари 1901 до ноември 1902 г., служи в 10-ти пехотен родопски полк. Включва се в редовете на ВМОРО още в казармата и веднага след уволнението си заминава за София, където се сформират организационните чети за въоръжена борба в Македония. През 1903 година влиза в Македония като четник на Иван Наумов-Алябака.
По-време на Илинденското въстание, заедно с Коста Христов- Попето, запалват Крушевската жандармерийска казарма. След потушаването на въстанието Мамин Колю се прибира в България. В София през 1904 година заедно с Иван Алябака стреля по файтона на турския консул, при което е ранен гавазинът му и след възникналия скандал властите ги залавят и осъждат. Шест месеца по-късно, без разгласяване на амнистия са изведени от затвора и посъветвани да изчезнат от полезрението на властите. Мамин Колю се отправя веднага към Македония и от 1905 година до Хуриета е последователно четник при Коста Попето, Иван Наумов, Апостол Петков и Ичко Гюпчев. След реакционния контрапреврат с четата на Христо Чернопеев участва в похода до Цариград за детронацията на султана.
От 1912 година Мамин Колю е подвойвода и байрактар в четата на чичо си-Тане Николов. Участва в Балканската война. При защитата на Елидже е самостоятелен войвода.
През зимата и ранната пролет на 1913г. е участник в "Покръстителната мисия" на Българската Екзархия в Родопите.
След освобождението на Западна Тракия, Мамин Колю се жени в село Кушланли, Гюмюрджинско и от 1914 до 1919г. живее в Ксанти и Гюмюрджина, като известно време е на служба като български стражар. През периода 1920 - 1924г. сътрудничи в Хасково и Западна Тракия на ВТРО.
След 1924 година се оттегля от революционна дейност и до 1945 година е мелничар в Асеновград заедно с Тане Николов. От 1949 до смъртта си през 1961 живее в родния си град Хасково.
Мамин Колю е колоритна личност, която се превръща в любимец на населението в Македония и Тракия, което го възпява в много народни песни, които се пеят в цялото българско етническо землище – от Гора до Северна Добруджа.
Поклон!
(От "Памет Българска".)
"- А бре, Кольо, мамин Кольо, мамина комита,
не наоди ли се, Кольо, по Пирин планина?
Не наноси ли се, Кольо, пушка манлихера?
Не ли ти е жално, Кольо, за твоята майка?
Не ли ти е жално, Кольо, за твоята жена?
Не ли ти е жално, Кольо, за твоите деца?
- На мен ми е майка, мале, Пирин планина,
на мен ми е жена, мале, пушка манлихера,
на мен ми са деца, мале, дребните куршуми.
Къде да ги пратя, мале, работа ми вършат,
работа ми вършат, мале, назад не се връщат."
/Народна песен/
No comments:
Post a Comment