Моето родно село, Александър Вутимски

Моето родно село е далече.
Там, под огромното ведро чело,
ведро чело на балкана - изсечен
в синьо небе. - Мойто родно село!

Долу във пролома волна река
мие брега - и гори, и поляни.
Долу във пролома волна река
тихо протича във слънце обляна.

Моето родно село е далече...
Вечер бездомна, огромна луна
слиза без шум зад баира изпречен.
В къщите черни тече тишина.

Моето родно село е далече...
Днеска защо ли го спомням с тъга?
Малко ли, малко ли стихнали вечери
мокри очи не притварях - от глад?...

Мое печално, далечно село!
Бедно село, о, кога ще те зърна
светло под ведрото горско чело,
светло - от радост спокойна обгърнато?

1937